Глава 3 – Насоки за здравословна и устойчива хранителна програма в детската градина

Какво означава?

• Устойчива храна е тази, която се произвежда, преработва, купува, продава и консумира по начини, които осигуряват социални ползи, допринасят за развитието на местните икономики, създава работни места и гарантира прехраната, и подобрява здравето и разнообразието както на растенията, така и на животните, отглеждани в стопанства и в естествени местообитания), подпомага опазването на природните ресурси като вода и почва и допринася за справяне с изменението на климата.
• Здравословно хранене е балансирана консумация на храна, която осигурява необходимите хранителни вещества на организма.  Тези незаменими хранителни вещества включват 9 аминокиселини. Аминокиселините се съдържат в: белтъците, някои мастни киселини, (съдържащи се главно в растителните мазнини), витамините и минералните вещества. Храните доставят също веществата, източници на енергия за организма – белтъци, въглехидрати и мазнини. Храните, особено тези от растителен произход, са богати източници на биологично активни съединения, които не са хранителни вещества, но оказват влияние върху здравето на човека. Пълноценното хранене изисква консумация на разнообразна храна. Това може да се постигне, като в диетата се включат храни от различните хранителни групи. Препоръчително е в отделните дни да се избират различни представители на тези групи. При децата количеството на консумираните храни е по-малко. При бременните или кърмещите жени, старите хора които са с високи физически натоварвания, или други различни заболявания, диетите може да са различни и трябва да съответстват на специфични изисквания за съответното състояние.

Моля, проверете препоръките и насоките по отношение на храненето, публикувани от здравните институции във вашата страна.

• Здравословни хранителни навици се отнасят до редовен и здравословен прием на разнообразни храни и ограничаване на количеството на силно преработените храни. Здравословно хранене ви доставя всички необходими хранителните вещества, за да поддържате здравето си, да се чувствате добре и да имате енергия.
• Здравословна среда за хранене е тази, която осигурява на децата необходимите храни и напитки, учи ги чрез последователни и точни послания за добро хранене и създава у тях здраволовна култура на хранене. Персоналът на детската градина и родителите са ролеви модели, които имат огромно влияние върху тази среда. Като демонстрират здравословно хранене, те помагат на учениците да разберат защо е важно да се консумират здравословни храни и напитки.

Примерни насоки за създаване на програма за здравословно и устойчиво хранене в детската градина: 

• Създайте координирана политика на хранене, която насърчава здравословното хранене чрез уроци в класната стая, поддържаща среда за хранене и богато обучение на открито (Mодул 1).
• Разработете образователна програма, свързана с храната, която полага основите на здравословното хранене, препоръчва здравословно хранене и дава приоритет на повишената дневна консумация на плодове и зеленчуци и здравословно тегло. Подпомагайте честото пиене на вода (Модул 2).
• Безопасността на храните включва правилното управление на хранителната система "от фермата до масата", включително фазите на транспортиране, подготовка и съхранение, с цел да се сведе до минимум рискът от заболявания, свързани с храните. По-голямата част от процеса е обект на законодателството. Необходима е и подкрепа за деца, които имат хранителни алергии, непоносимост към храни или се нуждает от специален хранителен режим (Moдул 2).
• Обърнете специално внимание на средата за обучение (Moдул 3 и Moдул 4).
• Поощрявайте положителната комуникация и взаимоотношения със семействата, за да се повишите резултатите за здравословно хранене на децата (Moдул 4 и Moдул 5).

“Не можем да предвидим бъдещето на децата, но тяхното образование в ранна възраст е мощен инструмент за изграждане на надежда" - Tricia Herbert, United Kingdom, Eco-intelligent education for a sustainable future life, The contribution of early childhood education to a sustainable society, Paris, UNESCO, 2008