Глава 2 – Избор на храни при подрастващите
Балансирано хранене
За да се осигурят всички основни хранитлени вещества, е необходимо голямо рознообразие от храни. Ето защо хранителният режим трябва да бъде възможно най-богат. Друг определящ фактор е и количеството приемана храна на ден.
Балансираното хранене при децата е свързано с приготвянето и поднасянето на функционални храни с висока биологична стойност. Биологичната стойност на всеки продукт се определя от степента на съответствие на химичния му състав на формулата на балансираното хранене. Балансираното хранене се намира в тясна зависимост от потребностите на децата в различна възраст от енергия и различни хранителни вещества.
Кои са най-важните и биологично стойностни продукти за децата?
Млякото съдържа пълноценни белтъци, мазнини и особено минерални вещества и витамини, така необходими за растящия организъм. От млечните продукти изключително ценна е изварата. В нея се съдържа голямо количество белтък, богат на незаменими аминокиселини, намиращи се в балансирано съотношение помежду си.
Месото и месните продукти също спадат към групата на богатите на белтък храни, добре балансирани по аминокиселинен състав. Особено във възрастта след 3 години, приемането на месо от децата се увеличава, защото то съдържа 14-20 процента пълноценен животински белтък.
Децата задължително трябва приемат риба и рибни продукти. Биологичната стойност на белтъка, съдържащ се в рибата, се доближава до този на месото. От друга страна, рибният белтък се смила по-лесно и се усвоява по-бързо от организма в сравнение с месото от домашните животни. В рибната мазнина се съдържат значителни количества витамин А и почти всички полинаситени мастни киселини. Всяко дете трябва да приема поне един път седмично риба.
Яйцата и яйчните изделия са много ценен продукт за децата. Освен пълноценни белтъци, яйчният жълтък съдържа много мазнини и фосфатиди, значително количество желязо, лесноусвояем калций, фосфор, а също така и витамините А и D.
Хлябът, брашното, тестените изделия, бобовите храни и сладкарските изделия са храните, чието основно предназначение е да снабдяват организма с енергия. Хлябът е беден на аминокиселините лизин и треонин, но е богат на минерални соли и витамини от групата В. За децата е добре да приемат пълноценен хляб – типов или пшеничено-ръжен, наред с белия хляб : пълнозърнест хляб 50-100 г и бял хляб 50-100г. на ден. Фасулът, грахът и лещата са богати на растителни белтъци, минерални соли и витамини. Именно поради това те са ценна храна за растящия организъм.
От мазнините голямо значение за храненето на детето има млечното масло поради неговото лесно смилане и пълно усвояване. Полезни са и растителни масла, съдържащи в значително количество полиненаситени мастни киселини /линолова и линоленова/, фосфатиди, фитостерини и мастноразтворими витамини.
Зеленчуците са източник на ценни хранителни вещества за детето и са необходими за нормалното функциониране на храносмилателния апарат и правилното протичане на обменните процеси.
Плодовете имат изключително голямо значение за храненето на децата. Плодовете имат приятни вкусови качества и са основни източници на витамин С и Р, органични киселини, минерални соли и микроелементи. Тяхното използване при храненето на детето е абсолютно необходимо през всички сезони на годината.
Препоръки за здравословно хранене на децата и учениците
Храната може да допринесе за здравето, растежа и развитието на децата, ако спазват следните препоръки:
1. Осигуряванена децата пълноценна и разнообразна храна.
2. Включване на зърнени храни и/или картофи в храненето на децата няколко пъти дневно.
3. Ежедневно консумиране на разнообразни зеленчуци и плодове, за предпочитане сурови.
4. Ежедневна консумация на мляко и млечни продукти с намалено съдържание на мазнини и сол.
5. Избор н меса с намалено съдаржание на мазнини, замествайте често месото и маесните продукти с риба или бобови храни.
6. Ограничаване общо приема на мазнини от децата, особено на животинските. При готвене замествайте животинските мазнини с растителни масла.
7. Намаляване приема на захар, захарни и сладкар¬ски продукти от децата, също така безалкохолни напитки, съдържащи захар.
8. Ограничена употреба на сол при приготвяне на ястията, намалете консумацията на солени храни от децата.
9. Достатъчен прием на вода и течности.
10. Приготвяне и съхраняване храната по начин, осигуряващ нейната безопасност.
11. Включвайте децата в приготвянето на храната.
12. Осигурявайте физическа активност на децата всеки ден